ИЗПОРАЗБОЛЯ̀ВАМ СЕ. -аш се, несв.; изпоразболѐя се, -ѐеш се, мин. св. изпоразболя̀х се, прич. мин. св. деят. изпоразболя̀л се, -а се, -о се, мн. изпоразболѐли се, св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се разболяваме; изразболявам се. Но или рибите бяха развалени, или защото ги ядоха без хляб, бегълците се изпоразболяха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 107. – В тая глупава аптека нищо няма, дори аспирин. – Свършил се е. Хората се изпоразболяха – затова. Ат. Мандаджиев, БЦР, 97. – А бе разбирам – почесваше се Шарения, – ама като ги [кокошките] държиш така като пансионерки в кафезите, нема ли да се изпоразболеят? Ст. Даскалов, ЕС, 223.
2. Разболявам се, поболявам се много, в голяма степен. Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. – Ще лежим една седмица, че сетне ще се изпоразболеем от работа! – рече нацупен, но примирен Иван. Г. Караславов, Тат., 11–12. Толкова много неприятности ми създаде делото, че се изпоразболях от притеснение.